Преди няколко дни написах във фейсбук една кратка мисъл, осенила ме внезапно: “В страната на балоните, ако не си балон, ти е спукана работата”. После осъзнах, че всъщност никак внезапно не ме е осенила. Тя се е трупала с години, докато стигне до момента да се утвърди в съзнанието ми. И от време на време да ми се явява като извод.
Какво имам предвид ли? Имал съм щастието [или нещастието 
] да работя с хора от най-различни прослойки на обществото – от най-бедните до най-богатите. И във вече бившата си професия, и в настоящите ми опити да правя бизнес. Това ми е дало възможност да оглеждам от много страни начините на работа, хората, които ги работят и процесите, които се използват за осъществяване на някаква работа. Всички тези наблюдения, трупани и развивани, са избистрили извода за балона, който прочетохте по-горе.
Защо балон ли? Защото на практика никой в тази държава не е подготвен за това, което прави, не е израстнал достатъчно, за да го прави, но го прави смело и безотговорно за последствията, които ще дойдат, когато него вече го няма. За сметка на това, всички са с порядъчно високо самочувствие [не търсете покритие - няма], с лесно давани и най-често неизпълнени обещания [на едро, на едро - не се съмнявайте] и най-вече с “чичо владика”.
Не ме разбирате ли? Ами ето ви примери.
Едно време, когато пуснехме телевизора, в него се появяваха говорители, които знаеха как да говорят правилно, нямаха говорни дефекти, направо ти беше кеф да ги гледаш – да се учиш на български от тях. Сега – какво? Всякакви р-кащи, ц-кащи, съскащи и мякащи лица ви четат новини по 1008-те канала, които има. Балони. И като спре поредният изкуствено създаден медиен “продукт”, пазарът се залива с “журналисти”.
Едно време имахме музика, която като прозвучи по радиото и ти е кеф да си я пееш после. Сега имаме чалга – неможещи, но пък добре изглеждащи фръцли инвестират в силикон и перманентен грим, за да се харесват на зажяднялите за секс послания полуидиоти. Качеството на песните няма значение. Важен е задоволената животинска похот. Балони!
Някога [в началото на този век] имаше и частна инициатива. Да си направиш магазинче, да завъртиш търговийка, или пък да рискуваш да направиш по-голяма крачка – да вземеш кредит, да родиш идея, да я развиеш. Сега няма частен бизнес. Ако някоя друга фирма е успяла да намери добър международен пазар – оцелява. Но, не дай, Боже, производството й да зависи от лиценз – чао, чао. Ама бил си западна компания, ама инвестирал си у нас. Чао, чао. Ако искаш – може да те врътнат и през съда. И пак – чао, чао. Балонче за довиждане.
На практика, всички големи компании са се вкопчили в държавата. Я по строителни проекти, я по обществени поръчки. На практика, най-големият бизнесодател е държавата. Същото важи и за работниците. Най-големият работодател пак е правителството. И всички зависят от него. Това даде в последните години огромна власт в ръцете на политиците и те се възползваха. За лични цели. Всички си направиха групи от компании, и чрез държавните инструменти ги захранват с бизнес, и какво ли не. И пречат на другите, които не са от “наште”. Балони.
Реален бизнес не можеш и да развиеш – не знаеш кой ще дойде на власт. И колко кратки ще са протекциите, които принудително си си купил. Лъжат те, че ще те пазят, ама не знаят те колко време ще го играят пазачи. Балон.
Или пък си намерил ниша, в която да не пречиш на никого. И тихичко си растеш. Няма начин да не останеш незабелязан. Първо ще ти спретнат данъчна или друга проверчица, после ще измислят регулация, специално за теб. След това ще ти поискат и дял от бизнеса [или целия]. Да, де ама дори и да го вземат и да се обградят с верни кадри, те не са подготвени. И какво става с бизнеса – точим колкото можем, после чао. Балон.
Като казах за кадри – освен превръщането на държавата в майка-сукалница, това е другата голяма грижа, която ни застига. Поради гореспоменатата нужда от верни кадри, тяхната компетентност вече не е от значение. Дали си подготвен или не, важно е да има кой да те сложи където трябва. Така например директори на предприятия и заводи, както и високопостови държавни администратори стават хора или без необходимото образование и опит, или без даже ден стаж. Но са верни хора. Балони.
Едновремешната максима “Учи, мама, за да не работиш” днес звучи: “И да учиш, и да не учиш – нямаш ли връзки, закъсал си я яко”. Яко, яко – колко да е яко. Хора с коефициент на интелигентност 100 [но тарикати] ни управляват, а такива с по 130-140 – я бутат с по 400 лв. заплата на месец.
Какво да ви кажа – “В държавата на балоните, ако не си балон, спукана ти е работата”.
Освен ако не вземем да чуем думите на финансовия министър и [начело с него], да се вслушаме, че “Само законът дава Свобода”. Иначе ще продължаваме да тънем в корупция, мизерия и още каквото си помислите лошо. А циганите идат… Но за тях – другия път.