Цял живот съм работил в сфера, която произвежда услуга. Услуга, която не може да се пипне, да се види, да се усети. И някак си, остава незабележима за хората, докато не започнат да имат въпиюща нужда от нея. Говоря за медии и пиар. Но, пусто, не съм си продал душата на дявола, не мога да взимам пари за нещо, което не съм свършил. И не взимам пари, за да “нацапам” някого. Не ми е в стила. Разбира се, ако този някой си е “постлал” и е направил простотии, не виждам смисъл да го жалим. Но изсипването на кофи с лайна върху някого, само защото “не кефи някого”е колкото нечестно, толкова и подло, и неправилно.

През 2011 година създадох един от най-големите проекти в живота си и изпълних една малка мечта – да направя вестник. И го направихме, заедно с екипа, който го списваше и странираше, уникално красив. И визуално, и като съдържание. Поддържах кореспондентски студия за големите телевизии. И залагахме на  максимата, че публикуваме само проверена информация, в никакъв случай не нападаме некоретно и работим по правила. Което беше възприето от околните като “Купуваш си фабрика на 9-ти септември”, или “Колко ще оцелееш така? Много малко”. Наскоро пък един виден собственик на медии се обърна към мен с “Ти си ебати наивника – залагаш само на каузи и все гледаш да спазваш правилата”.

И е прав. Ама явно не си обяснява защо. А е много просто. Мисля в перспектива. Ако си продадеш задника веднъж, за да си осигуриш финансиране, нормално е да дойдат после при теб втори и трети път. И пети, и шейсет и пети. “Разбрахме, че си К…А, остава да уточним цената”, се казваше в един виц. Да, ама като се продаваш, за да оцеляваш, в един момент ще се появи някой, който е по-евтин и по-нахален от теб. И ще останеш ненужен. Или пък ще си свършиш това, за което са те купили и пак ще си ненужен.

В противен случай, ако отстояваш принципи и правила – няма как да оцелееш. Никой не те иска, защото не си удобен. Аз именно по този, трудния начин, установих, че печеливша журналистика няма и няма как да има в България. Поне засега. И добре, че спрях още през 2011 година. Защото последвалите 1000 дни изродиха професията ни до по-горе споменатата думичка с точките вместо букви.

Тези месеци гръмна поредният балон в държавата – този път именно в моята сфера. Оказа се, че голяма част от познатите нам вестници са оцелявали, благодарение на кредити от свързани с КТБ фирми. И “Преса”, и “Стандарт”, и “Монитор”, и “24 часа”, и “Труд”, и още колкото искате. Но не са успявали да си плащат кредитите. И няма как да успяват – защото журналистиката се превърна в слугиня. Единствените сигурни пари, които се вливаха за издръжка в медиите, бяха тези от нерегламентираното кредитиране от икономически субекти и от държавните/общински реклами. Едното мирише на пране на пари, другото на клиентелизъм. И в тези случаи ти се налага да правиш компромиси – с едно, второ или трето. И директно да връщаш услугата. Тук пак изниква думичката с точките от по-горе.

Голяма част от медиите са именно такива днес. И ми е тъжно, защото една медиа следва да е стожер на правотата. “Добрият журналист винаги е в опозиция”, преповтаряше всеки ден старата медийна максима един колега. Да, ама не. Вместо това имаме балони. Изкуствено поддържани с нечии пари (предимно държавни). И като свършат парите – свършват и медиите. И балонът се пука. Тъжен сценарий в страната на балоните. И те не са само в медиите, голяма част от бизнеса също се развива в тази плоскост – напомпван изкуствено с държавни и общински поръчки и фалиращ, ако държавата и общините не му плащат. Същото важи и за администрацията. Там често са набутани хора с етикета “Човек на този или онзи”. Професионализмът и възпитанието в трудолюбие май останаха само в максимите на идеалиста-премиер проф. Близнашки.

Преди време написах, че предпочитам с пукането на балона КТБ да се спука и цялата система. И явно е трябвало да имам предвид не само банковата, но и цялостната система в държавата. Защото най-добре се строи на пуст терен. Можеш да си създадеш добър проект и да го реализираш, без да се съобразяваш да наливаш бетонни основи в плаващ пясък. За да стане страната на балоните нормална държава. И преди да се е превърнала в една безлична територия.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>