Гледам наводнението в Мизия и ми става тъжно. Тъжно, не само за пострадалите, а и за цялата ни държава. Случаите във Варна и в Мизия много ярко показаха основният проблем на българското съжителство (не казвам Общество, защото ние нямаме такова. Ние просто съжителстваме на една територия, както двама родители, решили да не се развеждат заради децата си – не ни интересува какво прави другият, стига да не ни пречи на нас). Всъщност ние нямаме общество. Обществото гради с перспектива. С мисъл за бъдещето. Ние живеем ден за ден. И когато бедствието (независимо какво – дали природно или политическо) дойде, си казваме един на друг “казах ли ти?” И се сещаме, че сме можели да направим нещо, за да предотвратим белята, но сме били твърде заети да се занимаваме със собственото си его.
Предотвратяването, или известно още със звучната “българска” дума ПРЕВЕНЦИЯ, е основна характеристика на модерното и добре работещо общество, създало отлично работеща система, наричана от някои ДЪРЖАВА. В България, поради липса на последното, думата превенция се възприема предимно като опция да си купиш презервативи от аптеката, за да има “предпазна мярка срещу нежелана бременност или венерически болести”. Или се използва, без да много много да знаят значението й, от общинските или други “експерти”, когато се говори за наркотици и наркозависимости. В този случай ПРЕВЕНЦИЯ е чудесна думичка за употреба в проекти за усвояване на държавни или европейски средства. Знае се, че тя носи сигурно финансиране.
Малко етимология. ПРЕВЕНЦИЯ е чуждица, която съществува във всички западни езици и означава “предпазване”, “предотвратяване”.
В истинския си смисъл обаче превенцията е символ на модерно общество. На цивилизация. Когато някого пещерните хора са влезли в пещерите, те са намерили начин да се предпазят от капризите на времето. Когато рицарите са строили замъци – те са намерили начин да предотвратят атаките на враговете си. В модерния свят се считаме за защитени от тези неща. И трябва да се предпазваме от друго. Модерното общество е система, в която групи от хора са създали държава – образувание, което да защитава техния живот и битуване, да го подреждат и да улесняват съществуването на единицата – човекът.
Модерният българин не обича обществото, мрази държавата си, и не му пука за нея. Не му пука и за активностите, които трябва да се правят от държавата, за да се предотвратят, примерно, бедствията. Важна е ракийката и салатката, на едно ниво, или колко пари може да се откраднат – на друго. И в двата случая – дали за бутилка ракия и 3 домата, или за доста повече пари, продаваме бъдещето си. Пример – наводнението във Варна. Изсечените гори, които задържаха водите и незаконното строителство, доведоха до бедствие с 13 жертви. Кметът ревеше – няма държава, държавата пита – къде е кметът. А някой чиновник си е затворил очите срещу 50 лв. или две бутилки ракия (а може би от безхаберия). И се е черпил за здравето на почерпилия го. А вместо това е можел да си зададе въпроса: “Ами ако?” И да предотврати нещастието.
Това, дами и господа, е липсата на общество, на колектив, на мисъл за бъдещето. На превенция. Има и такива хора, които искат да променят нещо. Има – но и те като видят, че системата не ги приема, или ще емигрират, или ще се претопят в системата. Докато един ден и тях не ги застигне нещастието. Тогава ще се сетят, че трябва промяна в системата. А добри практики – бол. Ама кой да ги вземе? Политиците ни са заети да подгъзуват (а тази звучна българска дума знаете ли я?) я на САЩ, я на Русия, я на Турция. Продават и малкото останало държавно наследство на близки и роднини, ходят на скъпи почивки по екзотични места, и всичко е тип-топ. А след тях и потоп. Буквално.
На нас пък ни остава само едно – DMS MIZIA на 17 777. За да съберем още малко пари, които не знаем къде отиват, и дали въобще ще стигнат до хората от най-бедния регион на България, наказан и от Господ с това наводнение.
Но поне ще спим спокойни, че сме дали нещо, за да помогнем.
Снимката е от сайта на БНР.