Гледам как БСП се гърчи в последните си усилия да оцелее на политическия небосклон, изпържена от собствения си партньор – ДПС. Вечната вярност, в която двете партии се кълняха само до преди месец-два, вече прелива в осъзнатата реалност, че Доган и компания просто “оглозгаха” поредния си партньор. Наивните надежди на проваления (според статистиката – 11 загубени избора поред, без да броим европейските на централно ниво) Станишев, че ще бъде на власт завинаги, всъщност го доведоха до там, че сега е гол и сам сред гората. За съжаление, той не се съобрази с нито един индикатор, че ще бъде употребен. Днес, когато реалностите са налице, вече няма значение. След СДС и НДСВ, сега си отива и БСП. Много хора ще кажат – “Не подценявайте Столетницата”. Но статистиката сочи друго – от нагаждането, селските номера и погазването на всякакви принципи и правила, държавата не знае къде се намира. Хората вече не се учат да спазват закона, а да бъдат нагаждачи и се кръстят да не попаднат в някое от поредните течения, издухващи на практика цели групи от хора, неудобни политически, от живота.
Естествено, това рефлектира и върху всички нас. Озлобяваме се, затваряме се в себе си, всички са ни черни, псуваме и мачкаме за световно. Резулатът – ставаме все по-бедни, по-лоши, по-неуспешни. Стигнахме до там, че да се учудваме, когато някой ни се усмихне и ни пожелае “Хубав ден” в забързаните ни делници.
НЯМА КАК ДА СТАНЕ ТАКА, господа и дами политици.
Политическите процеси са ясни. ДПС заряза БСП. БСП се опита да вкара задължително гласуване, за да накаже ДПС. ГЕРБ обаче се отметнаха от всички досегашни твърдения, че искат задължителни избори, и елегантно предложиха референдум, заедно с изборите за нов Парламент. Естествено, те знаят, че на тези избори ще гласуват 30-35% и предимно цигани и турци, както и други платени гласоподаватели. Така ще се говори – народът реши да няма задължително гласуване. После, поради липса на друга алтернатива, Бойко Борисов най-после ще се събере със своя идол в политиката Ахмед Доган. И най-вероятно ще се превърне просто в поредната жертва на ДПС. ДПС, която се подготвя да управлява и реално, не само като коалиционен партньор, вече не толкова далеч в бъдещето. Може би дори още при по-следващия кабитет. Ако политическото инженерство и милионите наливани в избори дадат бърз резултат.
Естествено, стигаме отново до темата за липсата на правила. Всъщност, не само правила и принципи, в България отдавна няма и реален бизнес. Изключая веригите магазини за хранителни стоки (предимно чужди), всички големи компании всъщност живеят от държавни и общински поръчки – предимно строителство, но и други. И всъщност, държавата харчи ресурса си да “храни” близките до поредното правителство фирми. Народът не е прост, и спря да плаща данъци. Ресурсът за “хранене” взе да свършва и дойдоха двете алтернативи – да изстискаме още малко от народа, докато може, или да се надупим на външните инвеститори и да продадем за жълти стотинки националните си интереси. Или и двете.
НЯМА КАК ДА СТАНЕ ТАКА, господа и дами политици!
Защото ако сутрин, докато си вземате едно душче се замислите:
1. Какво, ако въведем правила? Или по-скоро – спазването им.
2. Какво, ако се опитаме да отстояваме и малко морални ценности?
3. Какво, ако се замислим в перспективите на България и създадем дългосрочна стратегия?
4. Какво, ако започнем да мислим за интереса на България, а не да защитаваме този на САЩ, Русия, Китай, Турция или ЕС?
5. Какво, ако седнем на една маса и се разберем да изпълняваме по-горното. Всички. В името на България.
Знам, че звуча идеалистично, но всеки път си спомням какво мъдреците през поколенията са написали и изричали. Че живот без цел, не е живот, а лутане. Че моралът и правилата са основен градивен материал на цивилизованото общество. Че без изградена основа няма как да построиш стабилна сграда. Че без позитивна енергия и мислене си загубен в бездните на собственото си самопогубване. И че само законът дава свобода.
Иначе ще се саморазрушим..