Все по-нарастващото усещане, че България е замираща страна без развита икономика и оцеляваща единствено, благодарение на туризма, еврофондовете и далаверите (разбирай всякаква незаконна дейност), се насажда у нашенеца с всеки изминал ден. Няма сега да описвам картинката на зловонната ни от корупция действителност. Или пък…
Хотели с 4 звезди и рушаща се мазилка, дупки по улиците, прекрасен плаж с разхвърляни боклуци по него. Мъртвило извън сезона, почти никакво движение по улиците. Хора, оплакващи се от липсата на работа, от липсата на работеща икономика, от некадърността и алчността на политиците, от корупцията и безперспективността.
“Все повече хора се чудят как да избягат, за да си намерят работа навън. Все повече хора се бият в глават, че не са учили английски или друг чужд език като малко, защото сега щяха да са зад граница. Работа и пари има само в столицата и още един-два града. Навсякъде другаде е мъртвило. Остана ни само красивата природа”, нареждаше едно след друго оплакванията шофьорът ми. А аз се озъртах през стъклата на автомобила и се чудех защо не пише на български на пътните табели.
Последните два абзаца се отнасят за престоя ми в Италия преди два дни. Джовани, както се казваше шофьорът, е само на 27 години от Монтесилвано, малко градче, което е по-скоро квартал на Пескара. Намира се на брега на Адриатическо море срещу Черна гора и изглежда супер.
И знаете ли по какво познах, че не съм в България? По добре построените магистрали, прекрасните гледки около тях на величествени върхове и кацнали върху тях малки градчета, почти без път до там, по омагьосващите величествени замъци, по добре поставените указателни табели, и много, много други неща.
Джовани продължаваше да нарежда: “Italia e mоrta. Niente economica, niente lavoro, niente viva normale”**. (Простете, ако ми е не особено добър италианският, все още го уча). А аз си говоря на ум: “Момче, що не дойдеш в България да живееш с 4000 евро средна годишна заплата, да те питам тогава как ще ядеш, имаш къде да живееш, учиш и инвестираш в своето бъдеще?”.
Защо ви разказвам тази история ли? За да се похваля, че съм ходил в Италия? Не!
За да направим сравнение. “Мъртвата” Италия посреща с перфектни пътища, уникално красиви градове (строени, не за да изкара бързи пари някой с новооснована строителна фирма, а с мисъл за бъдещето и перспективата пред тях), невероятно красива природа, супер добре запазено историческо наследство и много, ама много добро ниво на живот. Пък нека да е muerte.
И се замислих. Колко малко ни трябва, за да си направим държавата прекрасна. Можем да дадем милиарди за “Белене”, “Цанков камък”, “Южен поток” и други, а не можем да построим 5 магистрали (ВИДИН – ПЕТРИЧ, СОФИЯ – ВАРНА, РУСЕ – СВИЛЕНГРАД, СОФИЯ – КАЛОТИНА, ДУРАНКУЛАК – ЛЕСОВО) с обща дължина я има, я няма 1000 километра. Излизат около 15 милиарда средно. И да ги “избием” за 10 години. 150 км в Сърбия и Турция са 7-8 евро такса, в Италия са 18-19 евро.
Или пък да запазим историческото си наследство, за да оставим нещо зад себе си. Защото иначе Мадарският конник ще падне, Рилският манастир ще се срути, пещерата “Леденика” ще се изпочупи, “Плиска” ще потъне в храсти, “Царевец” ще заглъхне и потъмнее, и т.н. Колко ще ни струва – още милиард-два-три-пет. И да ги “избием” за 10 години. Ако мислим в перспектива.
Защото “Italia e muerta”, ама си има Колизеума и други обекти от древния Рим, великолепните плажове и замъци в Апенините, модата, калчото. И някак си ще изкрета кризата. А България ако я докара до muerta (Очаквайте скоро!) няма на какво да се държи – плажовете и планините се презастроиха, историческите обекти се рушат, децата ни нямат образование и култура, корупцията е на 90%, а не на 10%, колкото е нормално във всички останали страни.
Абе, нейсе. Май ще си мечтаем и ние да сме Muerto като Италия. 
* Италия е мъртва.
** “Италия е мъртва. Няма икономика, няма работа, няма нормален живот”.